ПАЗИТЕЛЯТ. Част 2: Възпитание

Според Пазителя възпитанието е мярката, с която отмерваме другите, но и мярката, с която отмерваме най-вече себе си. Според Него в съвременния свят човечеството се е отклонило значително от първоначалния духовен модел и живее в самоналожена матрица, която го задържа в невежество и тъмнина.

В тази матрица хората не искат да обичат, те искат само да бъдат обичани.

Промяната на света около нас започва от самите нас, от онова, което отдавна сме оставили на заден план – възпитанието в забравените Божествени принципи. Върху тези принципи се гради духовния, невидим за очите ни, свят. Възпитанието в БОГА не е канон нито догма, нито ритуал. То не се извършва в църква, джамия или синагога. То се извършва вътре в съзнанието на всеки човек. Възпитанието е онази безусловна любов, която постоянно носим в нас, но която забравяме да проявим.